Въпрос:Доколкото ни е известно, компанията "Audio Note" е била основана в Япония от господин Кондо. Бихте ли разказали, как вие станахте част от нея и каква е нейната история?
Питър Квортруп: Аз работя с японците от 1978 година. Първоначално продавах тяхната техника в Дания, после в Скандинавия, а след това и в цяла Европа, въпреки че нямаше почти нищо за продаване. Собствената ми компания "Audio Innovations" просъществува от 1984 до 1990 година. Продадох я през 1991 година. Исках да приложа идеите "Audio Note" в продуктите на "Audio Innovations", но не срещнах разбиране в лицето на моите партньори и поради тази причина решихме да се разделим. Успях да убедя господин Кондо да ми предостави изключителните права върху името "Audio Note" и търговия с неговите продукти в цял свят с изключение на Япония. Аз не работя на японския пазар.
В:А в Азия търгувате ли?
П. К.: Търгувам в Хонг Конг, Корея, Северна Америка, Южна Америка, Австралия, с две думи целият свят е моят пазар. Само аз имам право да определям асортимента на изделията, да вземам стратегически и технически решения и т. н.
В:Доста често се случва дистрибуторите да закупят част от компанията, продукцията, която разпространяват, но не можем да си спомним нито един случай, при който разпространител да се занимава с конструирането на апаратурата и нейното произвеждане в целия асортимент. Доколкото разбираме, апаратурата, която разработвате и произвеждате в Великобритания, е малко по-евтина от японската.
П. К.: О, много по-евтина е. Японската "Audio Note" е абсолютният връх в областта на звуковъзпроизвеждането и отговаря на цената си. Освен това тя произвежда в ограничени количества от своята продукция. Например серийният номер на този "Ongaku" мисля, че е 73 или 76. А първият е бил произведен през 1989 година. Така излиза, че годишно на пазара се пускат много малък брой апарати.
В:"Audio Note" пуска на пазара пълна гама компоненти, започвайки от източника на сигнала.
П. К.: При това, тази идея е моя, а не на японците.
В:Преди около година ние се запознахме с Вашата полемическа брошура…
П. К.: "Път към аудиоада"?
В:Вие разбивате първичните стереотипи, предлагате свой път за създаване на система за възпроизвеждане на музика. Вашата концепция доста се различава от това, което можем да прочетем в аудиосписанията.
П. К.: Вярно е.
В: В нея повече се говори за музика и по-малко за аудиофилски "играчки".
П. К.: Главният порок в обзорите на аудиопресата, такава каквато тя става, започвайки през 1960 година (1), е, че те обхващат много малък промеждутък от време, без да се обръщат назад и без да се опитват да се вгледат в историческата перспектива. Това е първото, а второто е, че представите за това как правилно да бъде възпроизвеждан звука се промениха. Ако сте обърнали внимание термините, които използват аудиосписанията са визуални определения. Прозрачност, фокус, образ, звукова сцена и т. н. са "зрителни" термини. По такъв начин, те превръщат hi-fi възпроизвеждането в някакво подобие на музикално телевизионно възпроизвеждане. Този подход е напълно неправилен, ние го наричаме "акустични декорации". Същността е в това, че методиката на базата, на която ние оценяваме апаратурата трябва да съответства на това, което съдържа записа. Ние не се интересуваме от локализацията на източника на звука в пространството и други подобни неща. Това което ни е необходимо е, да възпроизведем най-точно това, което е записано на грамофонната плоча, компакт диска или магнитната лента. Звукозаписът е единствената възможност да се върнем назад във времето. Не можем да пътешестваме във времето, затова пък можем да послушаме например втората симфония на Брамс от 1936 г. в изпълнение на Фуртуенглър съвместно с Берлинския симфоничен оркестър. Така се пренасяме в миналото, улавяме мига, разбираме го, вслушвайки се и оценявайки качеството на звученето. В никоя друга област на човешката дейност това не е възможно. Даже филмите не могат да изразят точно особеностите на своето време: те могат да бъдат редактирани, изменяни, могат да предават неправилно това, което е било в действителност. При записите, особено при по старите от тях, това е значително по-трудно. Въпреки че създателите на нови записи, предимно цифрови, могат да внасят в тях изменения, да ги монтират, което в някакъв смисъл прави тяхната ценност съмнителна. Логиката тук е, че поради факта, че всички записи са различни, то системата за възпроизвеждане, която е способна да покаже различията между тях, да ги усили, трябва да бъде възможно най-точната и най-безгрешната. Музиката е записвана през различните година от различни хора с различни инструменти, матрицата (на диска или плочата) е правена от различни производители, следователно и самите записи се отличават един от друг.
Стандартната аудиоапаратура не "улавя" тези различия. Послушайте усилвател на "Krell" и ще разберете, че той не предава оттенъци в изпълненията, в звученето на прослушвания запис. Всички те звучат по един и същ начин. При нашата система тези различия в записите стават явно доловими, различава се трактовката на музиката, честотния диапазон, динамичния диапазон и всичко останало. Поради това, по мое мнение, нашите системи са по-точни, макар и не толкова интересни във визуално отношение, в смисъл че те не предават музиката в привичните визуални форми, което във всеки случаи е неправилно.
В: Как смятате, доколко са важни измерванията на характеристиките на аудиоапаратурата и какво е съответствието между тези измервания и това, което чуваме?
П. К.: Измерванията никога не са били правени, за да определят качеството на звучене на един или на друг компонент. Това са го измислили доста по-късно. Те са били нужни дотолкова, доколкото да се знае, дали не са големи изкривяванията, има ли клипинг и т. н. Ако компонентът работел както трябва, никой не се интересувал, че показателите в сравнение с лабораторния образец се разминават. Така е било през двадесетте години на двадесети век. Първоначално обратната връзка била предназначена за снижаване на нивото на шума в телеграфните устройства. Когато усилвателят работи с меден кабел с дължина 20 мили, нивото на шума е много голям. В тези усилватели се наложило да се използва обратна връзка и поради това тя се е появила. Едновременно с появата на обратната връзка се разпространила и транзисторната техника. Наложило се използването на ООВ в транзисторната техника, защото в противен случай тя не работела нормално и имало големи нелинейни изкривявания. Изявления от сорта на това, че проведените лабораторни измервания в някаква степен отразяват това, което чуваме започнаха да се появяват съвсем наскоро. Разберете, че измерванията никога не са били предназначени за това. С тяхна помощ се е проверявала надеждността на системата, а не се установявало дали тя е добра или лоша. Това се изяснявало само при прослушването и по никакъв друг начин! Едва през шестдесетте години, когато комерсиалната аудиотехника получи по-широко разпространение, всичко се промени. Много е важно да се направи тази разлика. В рекламата, която е поместена в 103-ти брой на списание "The Absolute Sound", аз излагам своята гледна точка за измерените характеристики на двутактните усилватели, които са по-добри от усилвателите с обратна връзка, които от своя страна са по-добри от тези без обратна връзка. Обаче еднотактните усилватели "звучат" по-добре от двутактните, а усилвателите без ООВ по-добре от усилвателите, които я имат. Какво имам предвид? Помислете за следната невъзможна ситуация, че измерванията по никакъв начин не характеризират звука. Тази проста мисъл е подплатена с помощта на аналогията. Ето например слон. Няма светлина. Тъмна стая и в нея е слона. Включваме осветлението, но не виждаме самия слон, а само неговата сянка. Светлината - това е измерването, а сянката на слона е това, което се вижда на приборите. Как да опишем слона, виждайки само сянката му? Именно това се опитваме да направим, съдейки за звука по неговите измервателни характеристики. Няма да се получи. Как, по дяволите, можем да разберем каква е същността на слона. Ето това е главният проблем на съвременната аудиоиндустрия. Цялата медийна high-end гилдия, създала американския вариант на high-end, е настроена против еднотактните усилватели.
Техният главен аргумент е, че еднотактните усилватели не осигуряват добри характеристики при измерване. Сега, когато авторите на списания са под заплахата от възраждане на старата техника, за дискредитиране на еднотактната техника останаха само измерванията. Всичко това е лицемерие и лъжа, при това принципна лъжа, което е още по-лошо. Всичко това съм дискутирал с Джон Адкинсън от списание "Stereophile", който въобще не ме харесваше, а след нашата беседа съвсем ме намрази.
В: Какво е именно се състои преимуществото на звученето на еднотактните усилватели?
П. К.: Това е "първият ват", сигналът с ниско ниво. Моето дълбоко убеждение е, че не съществува друга схемотехника, която достатъчно добре да се справя със сигналите с ниско ниво: двутактните усилватели не могат да се справят с тях, транзисторите са напълно неспособни в този режим, а усилвателите с обратна връзка също не пропускат сигнала както трябва. Даже малка дълбочина на обратната връзка не позволява на двутактните усилватели да пропускат сигнала по подобаващ начин. Виновен за това е най-вече изходният трансформатор. За да премине през изходния трансформатор на двутактния усилвател, горната част на сигнала трябва да промени магнитното поле на трансформатора (2). Долната, намираща се в противофаза, част на сигнала е длъжна да върне магнитното поле в нула и затова пренамагнитва трансформатора в друго направление. Това се нарича магнитна индукция и остатъчна магнитна индукция. Работа е в това, че за да извърши тези преобразувания, на сигнала не му достига мощност. Ето защо много често двутактните усилватели с големи изходни трансформатори нямат високи честоти. Когато измервате - ги има, а когото слушате - ги няма. Мощността на високите честоти е малка и те са подтиснати, т. е. сигналът не е достатъчно силен, за да пренамагнити цялото това желязо. И при достатъчно високо ниво на високочестотния сигнал усилвателят работи с миливатове, а даже и с микроватове. Нищожната мощност на сигнала не позволява да се пренамагнити трансформатора. В еднотактните усилватели изходния трансформатор е намагнитен през цялото време и сигнала встъпва в гореописаните "отношения" с изходния трансформатор. Наистина, ако магнитопровода е много голям, то проблемите възникват отново. Но ние няма да се спираме на това. В общия случай, трансформаторът работи в режим на намагнитване в еквивалентен клас А. Сигналът не среща препятствия, защото пътят е винаги свободен. В Ню Йорк се срещнах с Джонатан Скал, кореспондент на "Stereophile". А за такива случаи у себе си винаги нося набор от плочи, някъде около 5 броя. Три от тях са записи на едно и също произведение - "La Campanella" в изпълнение на Симон Баре, Джозефа Левина и Михаил Левицки. Ние послушахме оригиналния ремингтонов запис на Баре на аудиосистемата на Скал, състояща се от грамофон "Forsell Air Reference". Звукът беше непоносим. Той, като че ли, целият се състоеше от стържещи звукове и шумове, а фортепианото въобще не се чуваше. Накратко, всичко това звучеше ужасно. Скал недоумяваше как до преди ден е слушал тази плоча в моя Ню-йоркски салон и тя е звучала великолепно. Получихме голямо удоволствие, сравнявайки това изпълнение на «La Campanella» с останалите. Какви изводи можем да направим от казаното дотук за състоянието на хай-енда. Многозначителни изводи…
В: Съвременните тенденции са такива, че много хора слушат само компакт дискове.
П. К.: В целия свят болшинството от аудиофилите са във възрастовата граница над 35 години и като цяло слушат компакт дискове. И защо да не се наслаждават на музиката, записана на компакт дискове? Ако обичаш да слушаш музика, то теб може да ти достави удоволствие и едно автомобилно радио. Просто, това няма нищо общо със същността на hi-fi звука. Проблемът е в това, че през последните 20 години high-end техниката се създава главно в Америка. Американците страдат от три порока: отсъствие на вкус, отсъствие на култура и абсолютна емоционална глухота. Слушаш си някоя американска аудио система, препоръчана от списание "Stereophile" и разбираш, че по-раздразнителен, механически, тежък и агресивен звук е невъзможно да се измисли. Няма нищо общо с музиката. Затова пък такава система отлично предава "визуалната" страна на звука. Разбирате ли - американската култура, това е зрителна култура. Американците се възпитават от идиотски телевизионни предавания, образователната им система е безобразна, още повече - тя е престъпно лоша и аз никога не бих дал децата си в американско училище. Преодолявайки най-лошите етапи на образователната им система, голяма част от съобразителните американци се оказват в тясно специализирани учебни заведения. Резултътът е образуването на група от потребители с високи доходи, които нямат вкус, нямат никакво разбиране за други култури, интересуват ги само парите. Ето ви идеалната почва за производство на дрънкулки и техника - шир потреба, която няма нищо общо с културата. Музиката - това е култура. За да проникнеш в хубавото изпълнение е нужно да умееш и да мислиш, и да чувстваш. Иначе музиката става звукова живопис и акустична декорация, което е съвършено безсмислено. В Ню Йорк проведохме прослушвания за Уестърческото общество на аудиофилите, средния доход на които е около милион долара годишно. На всички тях hi-fi системите струват от 150 хиляди долара и повече. Посетихме някои от тях и послушахме една, две системи, които навярно са най-лошите, които изобщо съм слушал. Обаче подсъзнателно тези хора, болшинството на моята възраст или по-възрастни, започват да разбират, че не им харeсва такова качество, че техническите решения, използвани в апаратурата, която купуват са неподходящи за възпроизвеждане на музика. Резултатът е че, те престават да влагат пари за лошо звучаща апаратура. Положението на американската high-end индустрия е незавидно. Много потребители престанаха да я купуват.
В: От Ваша гледна точка как стоят нещата с лампите?
П. К.: Ламповият пазар се разширява, защото транзисторните усилватели се дискредитираха, показвайки своята неспособност да възпроизведат музиката. При това, ние за пореден път наблюдаваме опростения американски подход: ако транзисторите звучат лошо, хайде да купуваме лампи. Купуват всичко, в което има лампи. Класически пример е "VTL". Работата се състои в това, че "VTL" не е лампов усилвател. Това е транзисторен усилвател с лампи, който няма нищо общо с ламповите усилватели: има дълбока обратна връзка, нискокачествени изходни трансформатори, лоша схемотехника, както при "Jadis", "Audio Research" и други. Неправилен е самия подход. Елегантността на ламповата схемотехника е в нейната простота. А те какво правят? Те усложняват схемата като поставят 16 изходни лампи, бог знае колко мощен захранващ източник, всевъзможни кабели и прочие боклук по пътя на сигнала. Така изчезва простотата, а заедно с нея и преимуществата на схемата. Забавно е нали? Главният продукт на американската култура е механичния звук. Но винаги ще се намерят любители на американската апаратура, както има и любители на американските автомобили…
В: Вашата компания произвежда също така и цифрова аудиотехника. Значи връщаме се към стария спор "цифра" или "аналог"?
П. К.: Любопитното е, че когато обсъждат компакт дисковете и цифровия запис, всички без изключение твърдят, че най-добрия запис на компракт диск са старите аналогови записи от петдесетте и шестдесетте години. Същите тези хора заявяват, че цифровия запис е превъзходен, не се губи информация и е много точен и т.н., и т. н. Не разбирам, как при тях едното се връзва с другото. Ако цифровия запис се запише на грамофонна плоча, то общопризнато е, че на плочата ще звучи по-добре отколкото на диска. Ако после старият аналогов запис от грамофонна плоча се запише на компакт диск, то тя отново ще звучи по-добре отколкото диска. За какво говори това? Ако се замислим само за едно, и то е основополагащо и с необходимото произтичащо утвърждение: колкото повече време сигнала се обработва в цифров вид, толкова по-вредно е за него това. Не разбирам защо никой не може да достигне до такъв елементарен извод.
В: Струва ми се, че hi-fi пресата не ви отделя необходимото внимание. Каква е вашата политика, що се отнася до оценката на компонентите на Audio Note в пресата? Винаги ли с радост давате своите "деца " за тестуване?
П. К.: Всичко това, мен малко ме интересува. Днес моето отношение може да се изрази така "Обзорите не ме интересуват", въпреки че тези неща преди две години силно ме вълнуваха. Моята компания може да продаде повече отколкото може да произведе. С други думи аз не се влияя от рецензиите за моята апаратура в печата...
В: Какво мислите за сляпото тестуване, което провеждат някои аудиосписания?
П. К.: Става дума за Мартин Коломзе и още няколко англичани, които горещо поддържат така нареченото двойно сляпо тестуване (3). Само че, още през 30-е години е бил изследван механизма на слуховата памет и станало ясно, че слуховия апарат възприема единствено звука, а информацията се обработва от съзнанието. Мозъкът приема за образец първото, което чуе ухото. Поради това, можем да кажем, че сред множеството гласове ние първо ще узнаем майчиния глас. По такъв начин се създава и речевия запас и се осъществява речевата идентификация. Именно така се учим да говорим на чужди езици. Представата, че човек не притежава слухова памет е напълно погрешно. Паметта е дълговременна и зацепваща се, и просто трябва да бъде приведена в действие. И така слуха първоначално възприема някакво звуково впечатление, а след това на базата на него, построява своя система за сравнение. В ситуацията на сляпото (А/В) и двойното "сляпо" тестуване, ако първоначално се прослушва много лош компонент, ухото го възприема за отправна точка и го приема за еталонен. Слушащият няма да каже този е най-лош, а този е най-добър. Той просто ще каже този е еталон и "този се отличава от него" и "този също". Нима това е оценка? На базата на това правилно не можем да съдим. Това е главната трудност на подобни експертизи. Само че в случая на "не сляпото" тестуване е опасно друго: слушащият вижда апаратурата. Преди аз често правех своя знаменит психологически трик. Взимам електростатични акустични системи "Quad ESL-63", а също и моите собствени малки "АN-K" (показва ги). Обръщам от слушателите малките колонки, за да се насочва звука към стената, отивам зад тях, давайки си вид, че свързвам "Quad" и пускам музиката. И слушателите казват "Поразителен, невероятен звук, прозрачен, динамичен и великолепен". След което им предлагам да послушат други акустични системи. Включвам им «ESL-63» и започват да коментират "О не, няма динамика, никакво разрешение… Ужасно". Приложих този фокус на стотина души и всички те независимо от възрастта, от това, че познаваха «Quad», мислеха, че първо са звучали не колонките обърнати към тях със задната си страна, а «Quad». Какво да кажем? "Сляпото " тестуване има общо с това, което вече сме запазили в главата си. Прости решения, тук не съществуват. Науката не дава еднозначен отговор на тези проблеми. Тя не знае какво да прави с резултантните измервания и не е създала ясна методология, способна да интерпретира резултати например от "слепите" експертизи. Аз съм участвал в много експертни групи в Англия и съм наблюдавал отново, и отново как хората реагират на прослушаното и правят забележки. Записвайки своите впечатления, те надникват в записките на другите участници в прослушването и започва да им се струва, че навярно дадения апарат не е толкова добър, колкото им се е струвало първоначално. Пълно отсъствие на обективност. Списание «Hi-Fi Choice» провежда "слепи" тестове на CD-плейъри с участието на Пол Милер и на акустични системи с участието на Пол Месинджър. По-рано за "слепи" тестувания канеха Мартин Коломз. Аз много пъти съм присъствал на тези експертни прослушвания и картината винаги е една и съща - един човек коментира това, което слушат и всички останали се съгласяват. С една дума стадо овце. Моята продукция получи прекрасни отзиви по времето на такива прослушвания. И което е най-странно, аз не съм присъствал там.
В: Бих искал да се върна към въпроса за критериите при оценка на възпроизвеждането на звука. В тази област господства "сравнителният" подход. Вие ревностно се отнасяте към това, доколко добре аудио системите предават различията в записите. Как създадохте вашата концепция?
П. К.: Истинско сравнение е невъзможно, защото на никой не е известно какво се съдържа в записа даже и на музикантите, които са били в студиото. Позицията на тези, които вярват, че тук трябва да има научен подход е много раздразнителна. Въпреки че, до този извод стигнах едва след двадесет години и пътят беше трънлив. Мислех, дискутирах, търсех, спорех, четях…Прочетох всички достъпни за мен списания, които пишеха за това, като по един и същи въпрос се провеждаха най-противоречиви съображения. И ето - замисляш се и започваш да разбираш, че трябва да има някакво просто обяснение. Да, съществува доста привлекателно убеждение, че идеалното звучене задължително трябва да съответства на «живата» музика. Но работата е там, че в нашия случай, източник се явява не «живата» музика, а записа.
В: Какво ще отговорите на честите нападки по адрес на ламповите усилватели, че те свирят твърде преукрасено и т.н.?
П. К.: Представете си много добър инженер, имащ теоретична подготовка в своята област, изучил своята специалност в колеж или университет по всевъзможни учебници. Него са го учили, че при проектирането на един усилвател са важни нелинейните изкривявания, изходното съпротивление, темпа на нарастване на сигнала, честотния диапазон и мощността. Да предположим че вие отивате при него и му съобщавате, че сте направили усилвател с големи изкривявания, нисък дъмпинг фактор, че сте използвали технология от преди 50-60 години, използвайки изходни трансформатори. Накратко, всичко е обратно в сравнение с това, което досега е чел. Какво ще ви отговори? Единствено следното «Вие сте сложили розови очила и така повече ви харесва». Как иначе да се оправдае пред собствените си очи? Моето образование е в областта на психологията, философията и външноикономическите връзки. В електрониката не съм специалист. Моят поглед върху света е по-различен от този на инженера. Въпреки че, аз не съм специалист по електроника, аз съм крайно любознателен, бързо усвоявам и съм склонен към изследователска дейност. Истината, която ни преподават не е абсолютна. Към всички, без изключение е приложима теорията на относителността, даже и към тези мои твърдения. След пет години ще разбирам много повече нещата, които в момента дискутираме. Ламповите усилватели са невероятно натурални като звучене. Но затова са необходими редица допълнителни условия. Акустичните системи да се съгласуват с дадения тип усилвател. Аудиоиндустрията не рядко забравя за взаимодействието между компонентите и това ме безпокои. Сред разработчиците на плейъри, усилватели, акустични системи, кабели и прочие няма такива, които биха се замислили или поне да са почувствали необходимост от изучаване на това, към какво и какво се включва в компонента, който те произвеждат. Последните тридесет години аудиопечатът все повече и повече се отдалечава от системния подход. Аудиосистемата е въпрос, не само на добрите акустични системи или на добрия усилвател, сами по себе си. Трябва да бъде добра цялата възпроизвеждаща система. Достатъчно е да имаш само един лош компонент и системата започва да звучи отвратително. Приетата в списанията методика за оценка на апаратурата, поощрява производителите към изявления от рода на: «Моето изделие получи лош отзив, защото беше използван лош кабел». А ако отзива е добър производителите благоразумно не казват нищо, само "Слава Богу! Беше използван не този усилвател!" Отличен предлог да се прави халтура. И така налице е система от оценки, която от една страна е неспособна да разпознае действителното превъзходство в звука, а от друга страна оправдава посредствеността. Представяте ли си законодателна система, която да действа по този начин? По-лоша ситуация не може да се измисли. Та нали, именно поради тази причина започна бунта на европейските и американските потребители. Такава апаратура те вече спряха да купуват. И колкото, и тъжно да звучи, те вече не вярват на списанията. Въпреки че в Русия, Хонконг и Китай журналистите все още не са загубили доверие, което е много важно за американските производители, работещи за експорт. Аз дискутирах това с Гари Пирсън и други сътрудници от «The Absolute Sound». Това е единственото списание, на което трябва да се отдаде дължимото, което не е превзето и си дава сметка, че са необходими промени. Там са способни да разберат, че е нужно да се променят заедно с времето, иначе ще бъдат изхвърлени на боклука. Не се и съмнявам че всички списания, които запазят сегашната си ориентация ще изчезнат. Което вече и става..
В: Жалко, че нещата в «The Absolute Sound» вървят към лошо. Читателите им са по-малко, отколкото тези на «Stereophile»...
П. К.: «The Absolute Sound» е лошо организиран. Но от морална гледна точка той заслужава доверие. Гари Пирсън с всичките негови грешки, в крайна сметка утвърждава,че има една методология, която може да ни даде правилния отговор. Хвърлете един поглед на «Stereophile» и го прочетете от корица до корица, и ще забележите, че всички коментари са еднакви, само имената на авторите се менят. (Всички се смеят). Този тип журналистика е невероятно глупава и всичката тази драсканица привлича отделна група от потребители, които също не блестят с интелект.
В: На кой от британските журналисти, пишещи на аудиотематика, вие се доверявате?
П. К.: На никой. Аз знам, че те всичките са или невежи, или лицемери. И това е много печално. Да вземем «Hi-Fi World». Те сами произвеждат аудиоапаратура и в същото време съдят за това, което произвеждат другите. Това хубаво ли е? И няма ли тук няколко любопитни противоречия? Аз съм убеден, че в някаква степен има. Да вземем списание «Hi-Fi News», което напълно е купено от двама или трима производители: «Musical Fidelity», «Absolute Sound» (дистрибутор на американски «high-end» - «Krell», «Apogee», «Audio Research»и т.н), «Monitor Audio» и също така отчасти «Linn» и «Naim». Да вземем накрая и «What Hi-Fi», което съди изключително по цената. Ако е много евтино значи е добро, а ако е скъпо значи е много лошо. В края на краищата, напълно логична позиция (смее се). Гледаш на цената и колкото тя е по-ниска, толкова изделието е по-добро. В крайна сметка всички знаят на какво се базират журналистите. В света все повече се появяват потребители, които не вярват на това, което пишат за търговските марки в списанията. Именно на тях започва да принадлежи решаващата дума. Навсякъде все повече се продават комплекти от китове за аудио апаратура. Причините за това са две. Една от тях е, че у хората се появи повече свободно време. А втората е, че много от тях, които имат нагласата да научат нещо ново, са достигнали ниво, при което списанията вече не ги удовлетворяват. Те започват да експериментират сами в много тясна среда. Всъщност, те създават собствени образци и избират собствена отправна точка. Преди четири години реших, че е необходимо да излезем на този пазар. Сега, ние продаваме и китове, принципни схеми и всичко, което вие необходимо. При нас няма тайни. Мога да ви продам принципните схеми на «Ongaku», на цифрово-аналоговите преобразуватели и на всичко, което ви е угодно. Единствения начин да се възпита потребителя е да му се даде информация. При това - точна информация, а не някакво лайно.
